01:51 Friday, November 16, 2018

Работоспособните източноевропейци емигрират, остават само пенсионери

В град Паневежис в Северна Литва е открита нова фабрика на норвежкия производител на облекло “Деволт”, която не успява да запълни 40 от своите работни места или около една осма от общия брой. И това не е защото работниците в града са много придирчиви, а защото са все по-малко. В местните училища учениците са около наполовина по-малко в сравнение с преди десет години, пише списание “Икономист”.

Подобни неволи са все по-често срещани в страните от Централна и Източна Европа, където нивата на раждаемост са ниски, а емиграцията – голяма. Бившите комунистически страни, които се присъединиха към Европейския съюз след 2004 година, мечтаеха бързо да се превърнат в Германия или Великобритания. Вместо това обаче голяма част от работната им сила се изнесе именно към Германия или Великобритания.

Населението на Латвия в трудоспособна възраст е намаляло с една четвърт от 2000 година насам, а една трета от завършилите университет между 2002 и 2009 година са емигрирали до 2014 година.

Анкети сред български студенти по медицина пък сочат, че около 80-90 процентаот тях планират да емигрират, след като завършат образованието си.

Загубата на работници в Литва излиза скъпо според икономистът Стасис Якелюнас. Паричните преводи от емигрантите и европейските средства за подобряване на инфраструктурата помагат, но недостигът на работна сила обезкуражава чуждите инвеститори и спъва икономическия растеж.

Според изчисления на Международния валутен фонд някои страни от Източна Европа са изгубили между 0,6 и 0,9 процентни пункта от годишния ръст на брутния си вътрешен продукт в периода 1999-2014 година. До 2030 година брутният продукт на глава от населението в България, Румъния и някои балтийски страни може да бъде с 3-4 процента по-нисък, отколкото би бил без емиграция.

Всичко това застрашава публичните финанси. Пенсиите, които формират около половината от социалните разходи в Източна Европа, са най-голямото притеснение. През 2013 година в Латвия е имало по 3,3 души в трудоспособна възраст за всеки човек на възраст над 65 години – приблизително същото съотношение като във Великобритания и Франция. До 2030 година обаче това съотношение се очаква да падне до малко над 2 – ниво, което Великобритания и Франция няма да достигнат преди 2060 година.

Правителствата вдигат пенсионната възраст, с изключение на Полша, която безразсъдно я понижи. Пенсиите в тези страни са много ниски, което не дава възможности за намаляването им. Като дял от икономиката социалните разходи в България, Румъния и балтийските страни са равни на приблизително половината от тези в много от по-богатите европейски страни.

Правителствата в региона се опитват да привлекат емигрантите си обратно в родните страни, вдъхновени от успешни подобни инициативи в Ирландия и Южна Корея. Даумантас Сименас, мениджър на свободната икономическа зона в Паневежис, обяснява връщането си от Великобритания в родината с програмата “Създай за Литва”, която търси подходящи държавни назначения за образовани литовци от диаспората. Намирането на работа е направило решението за връщане по-лесно, споделя Сименас. Освен това мъжът вече си е у дома.

Дали подобни усилия могат да преобърнат тенденцията, е съмнително. Програмата “Създай за Литва” е върнала в страната над 100 души от началото си преди пет години, обяснява Милда Даргузайте, която стартира програмата, след като напуска работата си в инвестиционна банка на Америка и се връща за държавен пост във Вилнюс. Сред завърналите се има депутат, заместник-кмет и съветници на премиера.

Привличането обратно на доктори и инженери обаче е по-трудно. Проучванията сочат, че квалифицираните работници от Източна Европа са привлечени в чужбина основно от качеството на институциите там, като добри училища например. По-добрите социални помощи имат по-голямо значение за неквалифицираните работници. Данните за завръщащите се емигранти са оскъдни, но скорошно проучване на Международния валутен фонд сочи, че те са малко, в някои страни те са едва 5 процента от тези, които са заминали.

Фирмите се приспособяват към недостига на подходящи служители. На бизнес конференция в България работодатели заявиха, че се налага да вдигат заплатите, за да привлекат работници от все по-далечни населени места. В България и балтийските страни заплатите растат по-бързо от производителността през последните пет години – тенденция, която прави износа по-слабо конкурентен.

Това може да се промени. По-високите разходи за труд оказват натиск върху фирмите да автоматизират процесите, смята Рокас Граяускас, който е икономист в Народната банка на Дания.

Във фабриката на “Деволт” много от операциите, по-рано извършвани на ръка, като например изрязването на платовете в подходящи форми, вече се изпълняват от роботи.

Някои страни пък се подготвят за друго решение в лицето на имигрантите от по-бедни съседни страни. Населението на Естония е нараснало през 2016 година за втора поредна година благодарение на пристагащите от Украйна, Беларус и Русия, след като намаляваше стабилно след 1990 година.

Имиграцията обаче може да не успее да компенсира изтичането на мозъци. Почти всички от общо 400 хиляди украинци, които са получили разрешителни за пребиваване в Полша през 2015 година, работят в селското стопанство, строителството или като домашни помощници. В контраст на това около 30 процента от полските емигранти имат висше образование – приблизително два пъти по-висок дял от общото население на Полша.

За тези, които напускат Източна Европа, свободата да живеят и работят където изберат, е огромно преимущество. Страните, в които те са израснали обаче, са изправени пред голямо предизвикателство. Те трябва да се научат да привличат и задържат нови работници, или рискуват да западнат.

Filed in: Други български новини, Емиграция, Новини от UK

3 Responses to “Работоспособните източноевропейци емигрират, остават само пенсионери”

  1. dgidgo
    01/02/2017 at 4:33 pm #

    Nikoga nqma da imat sobstveno izplateno jilichte na zapad

  2. dgidgo
    02/02/2017 at 3:45 pm #

    Vzimaite samo indiici I pakistanci , te sa mnogo rabotkivi

  3. Jordan Jordanov
    12/03/2017 at 12:49 pm #

    Браво на ПОлша
    Най срамното за хората е ,че в 21 век век на механизация,автоматизация и роботизация терористи на власт принудиха хората да работят в опасни условия облъчвани с камери и екрани над 50 години.

    Пропиля се шанса стотици милиони хора да започнат несъзнателно справяне с невероятно трудни проблеми .

    ПОразени с пси препрограмиране бюрократи ударно внедриха нагло вредното изискване в много страни.

Leave a Reply

X