01:52 Wednesday, June 16, 2021

Днес честваме Деня на Ботев и загиналите герои за България

Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България се чества ежегодно в деня на смъртта на Христо Ботев. Той е загинал на 2 юни 1876 година.

За първи път този ден се отбелязва във Враца и Пловдив през 1884 година. Официално се чества от 1901 година насам. Тогава на тържествата на връх Вола са присъствали Ботеви четници.

На 2 юни 1948 година точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в чест на Ботев и загиналите герои за България.

През годините празничният ден в чест на Христо Ботев е носел различни имена, но последното – “Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България” – е учредено през 1993 година от Министерския съвет и се е запазило и до днес.

Тази година отбелязваме 140 години от гибелта на Христо Ботев и неговата чета. На 2 юни точно в 12 часа на обяд в продължение на 2 минути сирените в цяла България с прекъснат вой ще оповестят отдаването на всенародна почит. При подаване на сигнала всички пешеходци и пътни превозни средства в страната следва да преустановят движението си по улиците и площадите, като останат на място.

В София пред бюст-паметника на Христо Ботев в Борисовата градина ще се състои ежегодна тържествена церемония, посветена на 140-годишнината от гибелта на поета-революционер.

В родния град на Христо Ботев – Калофер поклонението ще започне с изнасяне на знамето на Ботевата чета от Националния музей „Христо Ботев“. Ще се изнасят речи, а пред паметника на Христо Ботев ще бъде положен Гирлянд на славата.

Денят ще бъде отбелязан и в Пловдив – с митинг-поклонение пред паметника на Христо Ботев в Цар Симеоновата градина. Много други големи и малки български градове също ще отбележат по свой начин този паметен ден.

Представяме ви и някои по-интересни факти от живота на един от най-видните български поети и революционери:

Ботев е роден на 6 януари, 1848 година в Калофер в семейството на учителя Ботьо Петков и Иванка Ботева.

Учи в Карлово и Калофер, след това заминава за Русия като частен ученик, откъдето по-късно е изключен поради липса на интерес към учебната програма, но в същото време чете много книги и натрупва много знания.

Става учител в бесарабско село, но скоро след това се връща в Калофер, за да изнася речи срещу турци и чорбаджии.

Напуска Калофер и започва да се занимава с поезия и революционна дейност.

Първото стихотворение на Ботев „Майце си“ е публикувано във вестник „Гайда“, чийто редактор е Петко Рачов Славейков.

Мести се от град на град, като в един момент съжителства за кратко с Васил Левски.

Арестуват го за конспиративна и революционна дейност, но по-късно го освобождават заради застъпничеството на Левски и Каравелов.

Работи като печатар при Любен Каравелов, а по-късно – като сътрудник и съредактор на революционния орган вестник “Знаме”. Това е периодът на активната му дейност като журналист и редактор.

Издава стихосбирка съвместно със Стефан Стамболов, наречена „Песни и стихотворения“.

След новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета и става нейн войвода.

На 20 май (2 юни по нов стил) през 1876 година е последната тежка битка на Ботев и четата му. Вечерта след сражението куршум пронизва Ботев и той умира.

Когато е писал шедьовъра си „Хаджи Димитър, Ботев едва ли е предполагал, че думите му „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“ ще бъдат запомнени и цитирани толкова години след това, а 2 юни ще е денят, в който българите ще почитат в мълчание и гордост него и четата му.

Filed in: Други български новини, Новини от България
X